TLL Media | Инженеринг ревю | IndustryInfoBG | South-East European INDUSTRIAL Market | Български Технически Каталог | Енерджи Инфо БГ | ТД ИНСТАЛАЦИИ | Екология & Инфраструктура
 
 
 
TLL Media Българското специализирано техническо списание за енергетика
НАЧАЛО     ENGLISH
Търси
TLL Media
TLL Media
ИздателствотоЗа изданиетоАрхивАбонамент РекламаКонтактиПредстоящо
TLL Media
 

ИНТЕРВЮ

Енерджи ревю » Сп. Енерджи ревю - брой 1, 2011, Април
Интервю с Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация

Българският соларен пазар не отстъпва в технологично отношение на западноевропейския

Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация,
пред сп. Енерджи ревю

Г-н Газдов, каква е настоящата ситуация в соларната индустрия в България и къде виждате потенциал за развитие?
Фотоволтаичната индустрия е функция на пазара, особено в страни като нашата. Когато има пазар, тогава и индустрията се развива. Ако пък пазарът се развива с незадоволителни темпове – какъвто е случаят в България – тогава и индустрията няма как да е в оптимално състояние. Иначе потенциал имаме. Няколко компании последваха примера на СоларПро и започнаха производство на фотоволтаични модули. Имаме компании, които произвеждат инвертори с високо качество. Разбира се, има и производство на метални компоненти – стойки, маси и други. Потенциалът за развитие е огромен, но е важно да се създадат условия за устойчиво развитие на сектора.
Оправда ли очакванията в инвестиционно отношение отминалата 2010 година? Какво предстои през 2011?
И да, и не. Много повече се говореше за фотоволтаични паркове, отколкото наистина да се строи. Все пак няколко компании успяха да постигнат договорки за финансиране и изградиха проектите си. Надявам се, че през 2011 г. успешно построените централи и малки соларни системи ще бъдат значително повече.
В какво се изразява държавната подкрепа за инвеститорите в соларни проекти у нас?
Подкрепа има дотолкова, доколкото има законово разписани преференции за ВЕИ. Ако попитате компаниите дали са доволни от държавната подкрепа, вероятно няма да чуете много похвални слова. Всички се надяват, че държавната политика ще бъде по-последователна и ще подкрепя на думи и на дела развитието на фотоволтаиката в България. Тази технология има потенциала до десетина години да бъде най-евтиният начин за производство на електроенергия. При балансирана държавна политика имаме уникалния шанс да развием една високотехнологична индустрия, докато се грижим за по-ниските си сметки в бъдеще.
Къде се намира българският соларен пазар в технологично отношение? Какви са неговите основни характеристики?
Понякога закъснелият старт има и своите положителни страни. От технологична гледна точка българският соларен пазар не изостава от западноевропейския. Повечето компании използват първокласни компоненти, като една от основните причини за това е тяхната банкируемост. Финансиращите институции избягват да правят компромиси с технологиите, което от своя страна прави живота на електроразпределителните предприятия (ЕРП) по-лесен.
Във ваше интервю през 2010 г. коментирате необходимостта от инвестиции в сектора на фотоволтаиката, за да може възникналият пазар да стане основа за индустриално производство у нас. Забелязва ли се подобна тенденция?
Да, такава тенденция има. Разбира се, тя към момента не е свързана с появата на значими играчи от световен, дори от регионален мащаб. Но в България има местни компании, които произвеждат компоненти за фотоволтаичната индустрия. Има и чуждестранни играчи, най-вече от Азия, които гледат на България като на стратегически вход към ЕС. Няколко големи азиатски компании проучват възможността за производство и асемблиране на компоненти у нас. Наскоро дори японският гигант Тошиба обяви, че има намерение да отвори второ европейско представителство именно в нашата страна. Това е радостна новина и съм сигурен, че тя ще бъде последвана от други такива в рамките на следващите 2-3 години. За целта обаче е много важна политическата подкрепа. Дори да имаме страхотен закон за ВЕИ, няма как някой да повярва, че инвестицията му е гарантирана, ако постоянно се говори за мораториуми, забрани, ограничения и др. Инвестициите във ВЕИ са дългосрочни и компаниите се нуждаят от увереност, че инвестициите в соларни паркове и в производство на компоненти ще се възвърнат. За целта е крайно време политиците ни да разберат, че всяко тяхно изказване влияе на доверието в България като инвестиционна дестинация и е хубаво да подбират внимателно изразните средства.
По ваши прогнози, мрежови паритет в България ще бъде достигнат не по-рано от 2016-2017 година. Съществуват ли реални фактори, които биха могли да ускорят този процес?
Мрежовият паритет със сигурност ще бъде постигнат преди 2020 г., без да можем да кажем със сигурност дали това ще стане през 2016 г. или 2019 г. Реалните фактори, които ще ускорят процеса, са два – позитивен и негативен. Позитивният се отнася до очакваното поевтиняване на фотоволтаичните системи. Поглед към историята показва, че соларните панели поевтиняват средно с 22% при удвояване на производството. Тоест, икономията от мащаба има огромен потенциал да свали цените. Същото важи и за техническите подобрения. Съревнованието между различните производители е жестоко и те инвестират усилено в изследователска и развойна дейност, за да повишат качеството и да намалят разходите си.
Другият момент е поскъпването на конвенционалните енергоносители. В условията на повишено търсене и намалено предлагане - заради политически кризи или невъзможност за повишаване на добива - нефтът и нефтените продукти могат само да поскъпват в средносрочен и дългосрочен план. Въглищните и газовите централи пък ще трябва да закупуват въглеродни емисии на свободния пазар, което ще повиши осезаемо производствените им цени. Цената на атомната енергия също е много далеч от това, което познаваме от АЕЦ Козлодуй. В случая с АЕЦ Белене дори още не се знае дали ще трябва да платим 6, 8 или 12 милиарда евро. Свежото и отработеното гориво също ще трябва да се заплащат, както и дългосрочното складиране на ядрените отпадъци. Дори не ми се мисли какво ще се случва у нас, когато започне разговорът относно избиране на площадка за складиране на бъдещите отпадъци от АЕЦ Белене, в случай че централата се изгради. Аз лично не бих искал да живея в близост до нея...



Етикети:  

Други статии от рубрика Интервю


« Назад
BPVA
IFP
Екология и Инфраструктура
 
TLL Media
Уеб дизайн            © 2014 TLL Media        Начало   |   Права за ползване   |   XML    
TLL Media
TLL Media